четвъртък, 31 декември 2015 г.

Филми 2015

Наистина слаба работа,не че не съм гледала филми и затова списъка е кратък, просто нямаше какво толкова за гледане.

                       Best movie of 2015 


Best Comedy
 What We Do in the Shadows

Spy movie 
Kingsman: The Secret Service
The Man from U.N.C.L.E.

Best Adventure  


In the Heart of the Sea
Best Drama
Crimson Peak  

Best Animation 
 Hotel Transylvania 2  

Best Horror 
The final girls

Best Mystery 
 Men & Chicken

Best TV series
NEW




    OLD 
Hannibal S3

  
                                                                       Znation S2 


                             Best cartoons


 




  Most stupid movie 
















Най-слушано некорейско

Не са много,тази година освен новия албум на Florence and the machine няма много с какво да се похвали.

 
  
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        

Best korean songs for 2015

Много силна година, добри парчета, BIgBang буквално се размазаха с новия си албум.
 



  

  

   

  

   

   

   

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 



неделя, 11 октомври 2015 г.

Самотата на просите числа

...или агонията,ужаса, болката на простите числа, всяко едно определение е подходящо.
Нямам навика да чета подобни книги, тази я подхванах случайно защото трябваше да чакам час и половина и реших да отворя читанка на телефона си ,на четвърта страница попаднах на тази корица и девойката отпред ми заприлича на Нооми Рапас, и все още ми прилича на нея, реших, че само ще я започна и ако не ми хареса ще я оставя, но стилът и е лесен за четене и така 20 глави по късно(кратки вярно) си мислех е това няма как да свърши добре, за никой от двамата главни герои,И двамата са направили нещо глупаво в детството си което бележи целият им по нататъшен живот. Кога казваме,че някой не е нормален,когато не се вписва в установените норми за поведение ,който обществото познава.И докато Аличе се старае да прилича на съученичките си и да подреди живота си то Матиас отдаван няма чувство ,че принадлежи на този свят и няма представа какво да прави със себе си.И двамата имат нужда един от друг и не намират сили да направят това което трябва ,за да останат заедно.Ако наистина харесвах двамата герой края на книгата щеше да ме остави бясна, но всъщност като проследиш цялата история разбираш техния избор, който според мен беше да си останат каквито са и да не се променят.
Ако някога попадна на друга книга на този автор не искам да я чета, не искам да знам на какви други мъчения подлага героите в нея.Предпочитам трилърите, хорърите и криминалетата където серийните убийци са нещо имагинерно, духовете не са истински и знаеш,че те не могат да проникнат в реалния свят, твоя свят. 

петък, 26 юни 2015 г.

BIG NEWS



OMG GOOGLE пуска безплатен wi fi ,е не тук, не сега,но плана е да е световен безплатен wi fi.
Това трябва да е бъдещето, може би след пет години, ще си спомняме с насмешка времето когато сме плащали по 15-20 лв. месечно за интернет.


И другата голяма новина, пак не тук и не сега, САЩ легализира хомосексуалните бракове. Първата ми мисъл беше, още работа за бракоразводните адвокати. Джери и Франк са заедно от 10 години,но сега не се понасят, и хоп сори пичове законно сте обвързани ДО ЖИВОТ, така че да още работа за адвокатите.

вторник, 9 юни 2015 г.

Kumiko, the Treasure Hunter or Takako Konishi stоry

Филма разказва за ужасно смотаната Кумико,която работи скапана работа с ужасен шеф,които я кара да върши и неща,който не са и в трудовата характеристика, защото Кумико не може да му каже да ходи на майната си. Майка и и се обажда всяка сутрин за да пита дали 
а) си няма вече сериозен приятел
б) кога ще и роди внуци
в) ако не може да направи нито едно първите две да се прибира вкъщи
ежедневието на Кумико се разсейва от нейния заек и гледането на стара касета на "Фарго" , която откри в една пещера (?) .
Тъй като в началото на филма пише създаден по действителен случай , тя се фанатизира да намери скритото съкровище, и един ден когато и идва до гуша,и от шефа,и от майка и заминава за Америка. Там прекъсват служебната и кредитна карта, тя се омотава в едно одеяло, и тръгва към Фарго, един полицай се опитва да я светне,че това е само художествена измислица филма не е истинска документална история и съкровище няма. Кумико не отстъпва и се забутва в замръзналите шубраци на Америка където очевидно замръзва до смърт.

За разлика от "Фарго" този филм разказва един вариант на истинска история.По- точно историята на Такако Коничи,която е намерена замръзнала до смърт, на 50 км. от Фарго, през ноември 2001г.  И това е втората версия която се прави "This is a true story" е кратък филм от 2003г. , който разказва историята на намерената замръзнала жена в мини пола и ботуши на високи токчета, тоест истинската Такако. Такако всъщност не търси съкровището от филма на братя Коен, тя не е говорила английски, отишла е в полицейското управление с карта и е повтаряла "Фарго, Фарго", но всъщност е преследвала бившият си приятел американски банкер, който е срещнала в Токио, но той се е преместил в Сингапур, и е бил родом от Фарго.
Той е и последният човек с който тя говори вечерта преди да почине,а в предсмъртното писмо до родителите и се казва,че отива в родния град на любимия си за да  умре,изпива две бутилки шампанско и излиза навън.И този вариант на историята е много по тъжен от разказания в Kumiko, the Treasure Hunter(въпреки заека).




неделя, 3 май 2015 г.

Хорър книги

Като оставим настрана Стивън Кинг и Диин Кунц у нас май не се издават много книги от този жанр.Когато разглеждам секцията хорър на различни електронни книжарници повечето неща вътре са фентъзи  young adult поредици или криминални романи с малко повече кръв в тях като книгите за Ханибал Лектър и Психо.
Ще напиша за някои книги на ужасите който съм намерила и са ми харесали.Не смятам Нийл Геймън за такъв автор дори и неговата "Америнакси Богове"

Кръгът-Коджи Сузуки
Това е книгата вдъхновила "Предизвестена смърт",но идеята взета от книгата е само за проклятието предавано чрез видео касета. Тук няма Самара, проклятието е причинено от някой друг, ако не и по изстрадал персонаж,историята е по дълбока.Като човек изчел много хорър манга съм доволна от книгата. Иска ми се да издават повече японски хоръри у нас но уви това едва ли е пазарна ниша.




Лица във водата-Табита Кинг, Майкъл Макдауър
Майкъл Макдауър оставя недовършен ръкописа на "Лица във водата", Табита Кинг е тази която завършва книгата. Тази книга има малко готически стил, малката Кали,често описвана като грозна и едва ли  не уродлива,живее с майка си, брат си и единствения човек на света от когото може да получи любов е нейният баща.НО баща и бива отвлечен от две луди жени когато тя е на седем, след което е измъчван (о да и то как), а накрая убит разчленен и натъпкан в плетена кошница.Кали остава само с майка си,ужасно злата си баба и не по малко ужасния си брат. Майка и разбира,че с нея не се вписват в сметките на баба и,и трябва да се махат преди да ги сполетяла някоя злополука.Така се оказват в къща на плажа с хазяйка която очевидно подозира за тайните способности на Кали, защото малкото момиченце което често смятат за бавноразвиващо се наистина има такива.Кали постепенно разбира,че целият и живот е бил манипулиран,така че тя да се окаже точно на това място и при тази жена.

Кутия с форма на сърце- Джо Хил
Джо Хил псевдонима на Джоузеф Кинг, у нас е издадена и неговата книга "Рога" която не съм прочела,но имам желание защото филма ми хареса.
Стилът не е кой знае колко добър, и според мен имаше доста неща без който можеше, но поне през цялото време се случваше нещо.
Застаряваща хеви метъл звезда Джуд Койн обича да си колекционира зловещи предмети и когато секретарят му, му показва обява в интернет за продажба на призрак в кутия,той веднага го купува.Призракът обитава стар мъжки костюм и е истински. Джуд и младата му любовница,са в истинска опасност, защото призракът е на мъртъв хипнотизатор, втори баща на една от бившите на Джуд, която той е изгонил защото е луда и не е могъл да се справи с нея, момичето се прибира у дома, а по късно се самоубива.И така този призрак се опитва да го убие и той трябва да се отърве от него като разбере цялата история за смъртта на онова момиче.Като цяло книгата ми хареса, дори и да не мога да я нарека завладяваща.


Гърлото-Питър Строб
Харесвам начина на писане на този автор, иначе едва ли щях да изчета тази книга, не само защото е голяма,но и защото се разпростира хем във времето хем историята и се променя. Тя дори може би е малко повече криминален роман.Имаме един убиец който наричат Синята роза.Сестричката на главния герой е убита от него като малка, после се пренасяме в една военна морга, след което нашия герой се връща вкъщи където става писател, и една нощ получава обаждане от един приятел който не е чувал от години и той му казва ,че жена му е била пребита,а на стената над нея е написано Синя роза. Разбира се той се съгласява да помогне с каквото може.Книгата има толкова много елементи които в дадено време се свързват и дават обяснение на неизяснени въпроси.Мен ме впечатли,защото в началото си мислех ,че автора си е поставил прекалено висока цел с всички странични истории и персонажи, но признавам справил се е отлично.


Джулия-Питър Строб
Една значително по малка книга на Строб.
Джулия губи детето си и не може повече да издържа надменния си съпруг. Тя решава да започне нов живот и се мести в нова къща. Скоро започва да подозира,че къщата и е обитавана,след един сеанс се оказва точно така. Тя няма къде да отиде, не може да се върне при съпруга си няма пари и е принудена да остане в тази къща, дори и да знае ,че е опасно.
За съжаление новият живот на Джулия не е много дълъг и книгата не е много дебела.


Стингър- Робърт МакКамън
Тази книга спокойно може да е вдъхновила Стивън Кинг за "Томичукалата" или за "Под Купола" Стилът на автора е страхотен описанията особено когато става въпрос за разкъсана плът и описания на извънземни са много богати.Книга която въобще не очаквах да ми допадне сега препоръчвам.
Малко градче в пустинята на Америка, от онези загиващите от където повечето хора са избягали а държавни институции са затворени,пада космически кораб. Съществото в него не е опасно, то се свързва с едно малко момиченце,а после заема тялото и за да има възможност да комуникира с нашата раса и да поиска да и се предостави кораб с който да отлети. За съжаление полковника от военновъздушните сили на САЩ я информира ,че това няма как да стане,защото сме малка и доста неразвита планета и освен сателити друго не пращаме в космоса.И тогава става интересно, защото друг извънземен кораб много по голям се приземява в града, откъсва го от света със силово поле,започва да копае тунели под него да отвлича хора като ги заменя с не дотам добри копия, и като цяло да разкъсва и унищожава в търсене на първото извънземно. Книгата е богата на персонажи от 18 годишни главатари на банда, до лудия чистач загубил разума си на бойното поле.Това може да свърши само със смъртта на всички или има някаква друга възможност.


Пусни ме да вляза- Йон Айвиде Линдквист
За тази книга написах цяло ревю и продължавам да я смятам за един добър хорър. Но следващата книга издадена у нас на автора "Когато мъртвите се пробудят" е нещо съвсем различно. Няма такава глупава книга със зомбита писана някога, не че съм прочела всички,но тази беше много зле.


четвъртък, 30 април 2015 г.

Фред Варгас и комисар Адамсберг



Фред Варгас (Фредерик Одоан-Рузо) е авторка на криминални романи в свободното си време.У нас са издадени 6 нейни книги от издателство Колибри. В задачата се пита,защо никой не знае за тях? Аз лично попаднах на тях в библиотеката и чак в последствие започнах да се оглеждам за книгите и по книжарниците. Имам 3 който купих защото другите ги прочетох от библиотеката, но и трите бяха при книгите с намалени цени от 5 лв. А знаете ли кой книги намират своето място там? Глупавите скучни книги,който са се заседели и не представляват голям интерес. А книгите и са уникални. Имаме един бавен,замечтан,замислен и гениален по негови си начин комисар Жан-Батист Адамсберг, който привидно без да прави кой знае какво успява да реши всеки заплетен и на пръв поглед безсмислен случай, с вечната му любов към нежната Камй с която не могат да бъдат заедно тъй като и двамата са волни души. Неговият верен колега ерудита Данглавр , който помни всичко което някога е прочел, има леко залитане по бялото вино и 5 деца като не е сигурен,че последното е негово но обича до смърт след като жена му го е зарязала с тях. Ретанкур  гигантска,яка,дебела, жена която е описана като многофункционална богиня, която може всичко.Вечно гладната дребничка Фроаси която складира храна навсякъде в участъка и се грижи за ленивата котка която си отглеждат там. И още един куп уникални герой,кой от кой по-шантав и въпреки това много истински се сблъскват със сложни престъпления, понякога с разлика от 50 години понякога извършени в няколко държави или в малки селца. Стилът на Варгас е толкова красив и те кара да изпитваш удоволствие от четенето.Сюжета е непредсказуем, но се развива плавно, запознавайки ни с персонажите спокойно ,за да можем да сме наясно с тяхната мотивация за това което правят и защо го правят.Книгите са много повече от просто кримки който прочиташ за забавление и на бройка, който за съжаление са повечето криминални романи.

четвъртък, 12 март 2015 г.

Почивай в мир Сър Тери Пратчет




Дядо ми почина от алцхаймер,така че ми беше ясно,че няма лек.Можеш само да се надяваш на някои добри дни и да не се случи скоро, защото никога няма да си подготвен ,някой любим човек да си отиде без да си спомня кой е и кои са хората около него.Сър Тери Пратчет присъства в живота ми по различен начин, въпреки че не го познавам като човек разбира се, аз и всеки който е запознат с творчеството му го обича, защото във всяка книга има частица от човека, неговите идеи мисли и сила.Книги  му стилът, уникалното му чувство за хумор, са толкова голяма част от съзряването ми,защото започнах да го чета на 13 когато човек оформя мирогледа си.Чела съм всичко негово като всеки зарибен фен, но ги препрочитам,нищо че знам историята и какво се случва, просто за удоволствието.И досега не съм намерила друг автор който да ми повлияе толкова много.Първата ми книга на Тери Пратчет се е превърнала в парцал, първо защото я купих след един дъжд и второ,защото съм я препрочитала толкова много пъти,че вече не ги помня, но аз я харесвам точно такава, отличаваща се от останалите.
Надявам се сега скапаното издателство което притежава правата за книгите му да си размърдат задника и да издават повече от една книга на година.

Сбогом господин Пратчем нека Ом приеме душата ти, ЗАЩОТО ТЯ СЕ ДВИЖИ!!!
Сбогом А'Туин продължи да плаваш в космическия безкрай, отнасяйки най-доброто от невероятното въображение на един велик писател.





четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Стивън Кинг-книги

  

Мистър Кинг най-сетне е взел присърце приказката,че и на телефонния указател да се подпише пак ще се продава. Станало му е ясно,че книгите му не трябва да са интересни,добре написани или със особено богат сюжет. Добре де с  добре написани се изсилих все пак точно писането човека си го умее.Но предсказуем сюжет от Кинг не е нещо което очаквам,а точно това имаме в "Джойленд", "Доктор Сън" и "Мистър Мерцедес". Тези книги са писани на бройка и на грамаж като "Торба с кости","Думи Ки" или "Романът на Лизи". Сюжета се върти около постоянно повтаряне на едни и същи неща.
"Джойленд" е леко четиво,меланхолично,за първата любов на някакъв наивник,която не е спала с него и накрая го зарязала с писмо, и тъй като от това сюжет не става имаме един увеселителен парк с един призрак в него.Не очаквайте обаче колоритни персонажи или особена развръзка.Сюжета си тече като бавна рекичка и всеки герой си има някаква роля,и се държи точно както очакваш от него,затова и края е предсказуем,а до него и всичко останало което се случва.
"Доктор Сън"уж продължението на "Сияние", малкия Дани е пораснал,алкохолизирал се е като баща си, стига дъното,попада в град където всеки,които среща се юрва да му помага отново да си стъпи на краката,да без реално да го познават. Някъде на 5-тата година започва да получава факсове от хлапе от другия град,дарено с озарение, много по-силно от неговото.А на света необезпокоявано се разхождат с 60 километра в час ,с кемпъри и каравани енергийни вампири,който издирват хлапета с озарение,за да могат да ги одерат живи и да изконсумират магическото в тях или каквото се пада,че е тази дарба.Така те са силни,могъщи,адски богати, бродят на земята от 1000 години,НО ужасно лесно умряха.На главните герой им беше като разходка в парка да ги убият и да се приберат кой от където е,никакви затруднения, никой не пострада.
"Мистър Мерцедес"-е тук вече се осра, сериозно нямаше нещо герой или ситуация в тази книга което да ми хареса.Застаряващо,надебеляващо ченге,един негов млад помощник полугении по описание, една олигофренясала нестабилна психарка (звучи по добре отколкото го изкарвам) и един убиец с едипов комплекс, който през цялото време повтаряше,че е убил малкото си братче и очаквах поне да му беше сцепил черепа с лопата.Ще има още 2 книги със същата пасмина.Надявам се в книга две,ченгето да е умряло от сърдечен удар,мацката да си е прерязала вените,а младия помощник да е станал наркоман(прекалено беше перфектен) Убиеца, който в края на тази се събуди от кома,да се е побъркал максимално до степен отхапване на човешки носове.
Стивън Кинг ли е остарял, аз ли съм пораснала,но все пак има книги като "То", "Сеймъслот","Капан за сънища" и "Гробище за домашни любимци", знам че като писател е способен на много повече, и това определено са слаби книги. Кинг има разкази от по 10 страници с по-силна сюжетна линия и истински персонажи.А най-добрата му книга,за мен, дори не е ужаси и е кратка(Изкуплението Шоушенк),така че аз не търся само това в неговите творби.